Национализъм и идентичност в комунистическия режим

Mila Moshelova, Leonie Sichtermann (Sofia Platform)

Продължителност: 40 – 45 мин.

Педагогически цели и компетентности като очаквани резултати:

  • Анализ на различни исторически източници на т.нар. „Възродителен процес“ в България и разбиране на репресивния характер на асимилационните политики на комунистическия режим спрямо българските турци;
  • Разбиране за насилствените политики по уеднаквяване на различията между малцинство и мнозинство по отношение на етнос и религия, както и политики по изграждане на „врагове“ в рамките на политическата общност;
  • Разбиране на концепциите идентичност, принадлежност и свобода на избор в контекста на социалистическия режим.


Примерно въвеждащо упражнение – „Кръгът на идентичността“ – 5 мин.

На учениците се раздават кръгли лепенки в един или различни цветове. Те ги залепят на лист хартия (или нарисуват такива кръгове) и с пет стрелки трябва да посочат петте ключови характеристики за собствената си идентичност (може и по-малко от пет). Няколко човека прочитат своите. Следващата задача е да задраскат някое, с което мислят, че могат да се разделят. Няколко човека казват какво са задраскали и така докато останат само с името си. Последната задача е да задраскат него и да си изберат друго име. Фокусът е върху начина, по който са се почуствали в рамките на този процес.

Покажи текста

englishbosnianczechslovak

© 2020 – 1989 Forced Migration (снимката е направена през 1989 г.)

Дейност 1: Въвеждаща снимка

Необходимо време: 5 – 10 минути

Разпределение: целият клас

Въпроси за дискусия:

Учениците разглеждат снимката и към тях се отправят въпроси. Акцентите от предложените отговори се записват на дъската. В края на урока вниманието се връща към тези първоначални идеи.

  • Опишете хората от снимката – какво правят те според вас?
  • Изградете хипотеза относно причината, поради която са на път.
  • Какво кара хората да се местят? Кои биха могли да бъдат тези хора? Смятате ли, че животът им е претърпял много промени откакто е направена снимката досега?
  • Намирате ли аналог между събитието на снимката и съвременни събития?

Учениците тълкуват причините, поради които хората се движат пеша с багажа си на гръб. Акцентът е поставен върху изясняване стойността и значението на принадлежността към и изключването от група от хора, държава, народ; понятието дома, принудителното заминаването и пристигането на място, различно от дома.

© 2020 – 1989 Forced Migration

Дейност 2: Втора снимка: „Възродителния процес“

Необходимо време: 5 – 10 минути

Разпределение: цялият клас

Въпроси за дискусия:

  • Какво според вас правят хората на снимката? Каква е атмосферата?
  • Как разбирате лозунга?
  • Защо някой би искал да промени нечие име?
  • От какво значение е името на човека?
  • Какво би означавало за вас, ако трябва да промените името си? (връзка с идентичността)

à „Ако не знаете – ще ви научим, ако не можете – ще ви покажем, ако не искате – ще ви принудим“ – това е първото, което Зейнеп Зафер, днес професор по славянски литератури в Анкарския университет, вижда на входа на женския затвор в Сливен, където се озовава заради съпротивата си срещу принудителната смяна на собственото й име. Нейният случай е един от хилядите, озовали се в подобна ситуация през 1984 г., когато започва последният и най-драматичен епизод от политиката на БКП към мюсюлманските общности в страната. Как се стига до там? /този текст или само първоначалният цитат могат да бъдат показани на учениците като преход към кратка обяснителна част – по преценка на учителя/. Въпреки че България за разлика от Албания, Румъния и Югославия не заема антисъветска позиция, още от началото на 60-те години са налице ясни белези на връщане към стария традиционен национализъм, враждебен преди всичко към малцинствата. Така режимът на Тодор Живков в България постепенно разпознава в лицето на мюсюлманските общности свой враг и започва целенасочени политики и акции за тяхното асимилиране и маргинализиране. Още през 1959 – 1960 г. в районите със смесено – мюсюлманско и християнско население – започва кампания по насилствена промяна на облеклата. В следващите години и десетилетия периодично се провеждат и много допълнителни акции по насилствено сваляне на традиционно мюсюлманско облекло, (например на фереджето – т.нар. разфереджаване) или на отделни негови елементи. Така режимът се опитва да унифицира своите поданици по външни белези и да заличи външните признаците на тяхната религия. Започва системен натиск върху местната интелигенция в смесените региони, партийните членове в тези селища, учителите и др. Трябва да дадат пример като първи сменят имената си с български такива. Тази политика дава по-видими резултати в Смолянско и Златоградско, но в Западните Родопи тя почти не намира последователи. Това е причината през 1972 г. да започне мащабна кампания по насилствена смяна на имената на всички българи мюсюлмани. Има бунт, който е смазан насилствено, дадени са две човешки жертви, а десетки са ранените. През 1973 г. кърваво са смазани и селските бунтове в Корница и Брезница, Гоцеделчевско и Бунцево, Разложко. Официалната версия на режима за случващото се е, че става дума за спонтанен „възродителен процес“ на бивши вече мюсюлмани, които са осъзнали истината за българския си родов корен и сами и едновременно са поискали да сменят имената си с български. Заради съпротиватата си срещу принудителната смяна на собствените имена много хора се озовават в затвора. Последният и най-драматичен епизод от политиката на БКП към мюсюлманските общности в страната е през 1984 г.  

Дейност 3: Свидетелства на очевидци и дискусия

Необходимо време: 15 минути

Разпределение: по групи

Учениците работят в групи (не повече от четири) и всяка група работи с един източник от свидетел на събитията. Всички групи имат 5 минути, за да разгледат източниците и да обсъдят 2-3 въпроса. След това един човек от всяка група обобщава резултатите от дискусията в рамките на групата. След това класът се събира за групова дискусия.

ИЗТОЧНИЦИ:

Из спомените на Мохамед Узункъш: „На 26-и хората се събраха пред кметството, без някой да ги е организирал. Искаха да знаят защо се прави това безумие. Но вместо отговори, започнаха да ни разпръскват с милиция и с пожарните. Стреляха. Раниха до мен един човек в краката. По-късно той се обеси. Научихме, че в Момчилград също е имало протести и жертви. Разбрах, че са арестували и роднини. Властта започна да прибира паспортите ни за подмяна. След това имам в съзнанието си бяло петно – за няколко часа, а може би за ден. Не помня какво е станало и как съм се озовал под една палатка за сушене на тютюн. Лежа на земята и плача, а сестра ми ме бута. Търсела ме дълго. А аз плача от безсилие, че не мога да променя нищо.“ Цит. по: Историята, населена с хора. Т. 1 – Интервюта. Съст. Генка Маркова, Румяна Братованова и др. С., „Гутенберг“, 2005, с. 457.

  Задачи:

  • Направете резюме на документа в едно изречение.
  • По какъв начин властта реагира на протестите?
  • Как М. Узункъш определя случващото се?

 

Из спомените на Зейнеп Зафер: „Точно [тогава] бях в гимназията на стаж и първия час съобщиха на децата, че трябва […] да си сменят имената. Макар че нямах работа там, аз отидох нарочно този ден в гимназията, учителите не знаеха, че аз съм туркиня, само една учителка, с която заедно работихме в часовете по литература, т.е. при която правех стажа си [там] знае[ше], но нея я нямаше в учителската [стая] точно тогава. И аз слушах, какво говореха … Сутринта тръгнах аз по улиците, викам, чакай да видя, какво ще стане там. Вече те навлязоха в Шумен … Отидох сутринта рано … Но още приближавайки се към училище, срещнах едно тичащо момче и викам: „Чакай, какво стана, за името ли ти казаха?” Той вика: „Махни се оттука!” и избяга от училището. После разбрах от коментиращите с голямо възмущение случая учители, че това бил синът на някакъв зъболекар. След като учителят съобщил на учениците, че трябва да си сменят имената, той в знак на протест е напуснал класната стая и си тръгнал… А момичетата и другите, след като им съобщиха, ги пуснаха, така, на междучасие и аз видях момичета по коридора, които плачат навън. И им викам аз на турски: „Вие защо плачете, я си вземете автобуса и си идете вкъщи, и се консултирайте с вашите. С тях ще решите. Тука ли ще си смените имената?” А те: „Вярно, тъй да направим ние.” Те не знаят какво да правят, това са малки деца. Викат ми: „Казаха ни да си сменим имената.” Цит. по: Насилие, политика и памет. Комунистическият режим в Пиринска Македония – рефлексии на съвременника и изследователя. Съст. М. Груев, В. Тепавичаров и др. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, с. 622.

  Задачи:

  • Направете резюме на документа в едно изречение.
  • Оправдавате ли реакцията на децата и защо?
  • Вие как бихте постъпили, ако попаднете в подобна ситуация?

 

Из стенограма от заседание на ръководния състав на МВР, 4 януари 1985 г. Др. Д. Стоянов – министър:Другари, да си честитим новата година. Позволете ми, от името на колегиума, на всички присъстващи другари, и чрез вас на тези, които не присъстват, да честитя Новата година, да си пожелаем преди всичко здраве, бодрост и оптимизъм, добро настроение и по-малко тревоги. […] Аз преди малко шеговито казах: „В Белене има достатъчно места“. Но главатарите, инициаторите, подстрекателите, рушителите на реда трябва да знаят това. Това е и първият въпрос, който аз поставям, за да може всеки окръжен началник, тук са и заместниците по ДС, като се върнат, отново да поставят тези въпроси на вниманието си. […] Другари, това налага привеждане в движение на нашата агентурно-оперативна работа при новите условия, при тези условия, които сега се създадоха. Отцепването на 200 000 души – това създава нова обстановка, не само в Кърджали, не само в тези шест окръга, в цялата страна има нова обстановка. „ Цит. по: Провеждане на насилствената възродителна кампания срещу турското национално малцинство в България (23 декември 1984 – 31 март 1985 г.). Документи. Съст. В. Ангелов, С., б. д. и., 2016, с. 68 – 94.

  Задачи:

  • Направете резюме на документа в едно изречение.
  • Кое министърът определя като главен проблем?
  • Какви мерки той предлага за решаване на проблема?

 

Информация относно дейността на органите на МВР за възстановяване на оществения ред в някои райони на Варненска, Разградска и Хасковска област за периода 20 – 30 май 1989 г. „Общо за периода 20 – 30 май 1989 г., заедно с посочените по-остри и масови демонстрациии  и безредици, такива прояви са станали в 71 населени места от 30 общини с 52 700 участници. В стълкновенията с агресивни тълпи при нападения и опити за отнемане на огнестрелно оръжие и малтретиране на военнослужещи и служители на Народната милиция от участници в тълпите са загинали 6 лица и около 30 са били ранени.През месеците май – септември 1989 г. във възстановяването и охраната на обществения ред и на важни стопански и други обекти, освен наличните сили на МВР, са участвали 9033 допълнително мобилизирани за по един месец запасни от военизираните мото милиционерски батальони и Вътрешни войски“ Цит. по: Протестите на турците в България срещу възродителния процес 20 – 30 май 1989 г. Съст. В. Ангелов. София, б. д. и., 2015, с. 125.

  Задачи:

  • Направете резюме на документа в едно изречение.
  • Как в официалната информация са назовани протестиращите?
  • Оправдавате ли действията на представителите на властта и защо?

Въпроси за дискусия:

  • Какво казва източникът относно събитията?
  • Чия гледна точка е представена?
  • Можете ли да опишете трите основни акцента/чувства/факти (по избор), които ви впечатлиха най-много?
  • По какъв начин източниците насочиха и информираха разбирането Ви на събитията?
  • Има ли нещо от източниците, които остана неясно? Имате ли въпроси относно съдържанието им?

Дейност 4: Връщане към първоначалната снимка и отговорите, дадени от учениците на първоначалните въпроси.

Необходимо време: 5 минути

Разпределение: клас

Въпроси за дискусия:

  • По какъв начин първоначалната Ви хипотеза за събитията от снимката се различава от /се доближава до/ това, което се е случило?
  • Има ли прилики и разлики в това, което научихте от снимките и това, което научихте от източниците със свидетелства на очевидци?
  • По какъв начин оценявате историческите източници като инструмент за изучаване на историята? /за разлика от лекции и текст в учебник, например/?
  • Променя ли наученото по някакъв начин нагласата ви спрямо различните от вас? Според вас как трябва да се отнасяме към малцинствата?